Да вземем мерки, за да съхраним заобикалящия ни свят, е въпрос, който вече не търпи отлагане. Все повече от нас осъзнават нуждата да бъдем green и да не пренебрегваме проблемите на планетата ни.  „Часът на Земята“ е една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени, която ни дава възможност да направим нещо наистина green – по един максимално лесен и удобен начин. Каква е целта на тази кампания  и как можем да участваме в нея ще ни разкаже културологът и сътрудник на Световния екологичен фонд  (WWF)  с позиция Marketing and Fundraising officer – Ива Братанова.  

   1.      Разкажете ни малко повече за инициативата „Часът на Земята“. Кога и къде възниква тя за първи път?

Инициативата на WWF  „Часът на Земята“ се провежда всяка година в последната събота на март. Началото е през 2007 в Австралия,  град Сидни, чиито жители  решиха да покажат  желанието си  за спешни действия по промените в климата,  като  угасиха осветлението си за един час в събота, 31 март. С този жест гражданите и компаниите подкрепиха усилията на WWF да има по-голяма чуваемост по тези проблеми от страна на бизнеса и правителствата. Както знаем, Австралия е една от страните, засегнати най-много от озоновата дупка и промените в климата, които нанасят значителни  щети на икономиката.

   2.      С каква цел се провежда тази кампания за борба с климатичните промени?

Целта на кампанията е дългосрочна, защото темата за климатичните промени е проблем, пред който са изправени както най-бедните, така и най-развитите страни. Ако само се говори за тях, без да се предприемат конкретни мерки, проблемът няма да се реши от само себе си. За да стане това реалност, е необходимо все повече хора да осъзнаят, че именно в близките десетилетия ще ни се наложи да променим начина си на живот, а индустрията да се пренастрои към по-безвредни и „зелени“ технологии. Промените в климата не се изразяват само в изместването на сезоните (както е в България например), а в определящи развитието на икономиката последствия: по-малко дъждове и питейна вода в огромни като население държави, нестабилни реколти, нужда от замяна на производства, непредвидими летни бури и наводнения.

Ето защо е  предизвикателство  да успеем да ограничим тези последици. Според WWF  всеки отделен човек може да има принос: ако е потребител, да бъде отговорен и да пести енергия; като гражданин може да изисква от политиците си ясни ангажименти за околната среда; ако ръководи фирма, да се  стреми  към намаляване на СО2 емисиите.

   3.      „Часът на Земята“ е международна инициатива. Имате ли представа колко държави по света са взели участие в нея досега и колко ще се включат тази година?

За WWF беше голям успех, че само една година по-късно, през 2008, „Часът на Земята“ достигна 370 градове в повече от 35 държави, разположени в 18 часови пояса. Така от събитие на град Сидни кампанията се превърна в глобално движение за устойчиво развитие. Организационно това стана възможно заради офисите, които имаме в тези страни, и ентусиазма на хората и институциите. През 2009 година „Часът на Земята“ обхвана 4000 града в 88 държави. Десетки  знаменитости и обществени лидери, сред които  носителят на Нобелова награда за мир архиепископ Дезмънд Туту и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун,  подкрепиха  кампанията на WWF. Знакови забележителности като Акропола, Колизеума, Айфеловата кула в Париж, часовникът „Биг Бен“ в Лондон, мостът „Голдън Гейт“ , статуята на Иисус Христос край Рио де Жанейро, пирамидите в Гиза и други изгасиха светлините си за 1 час. През 2009 акцентът на кампанията беше срещата на ООН в Копенхаген, а тази година е нисковъглеродната икономика. До момента броят на потвърдилите участието си страни е над 105, което означва, че „Часът на Земята“ ще достигне до 1 милиард души.

   4.      Каква е активността на българските общини през последните години и каква е тя към момента?

През 2008 отбелязахме за първи път инициативата само в София, а през 2009 беше организирана национална кампания, в която участваха 41 български града. Тази година имаме потвърдили 27 града, които ще изгасят светлините на представителни сгради, като техният брой нараства всекидневно. Прави впечатление, че общините са много по-активни и имат желание да организират различни прояви за своите жители – тематични прожекции през деня, програми в младежките клубове, изпълнения на духови оркестри, шествия с факли и т.н.  Това е и концепцията на „Часът на Земята“ – отворена иницатива, повод за хората и институциите да отбележат по разнообразен начин събитието. За всички състояли се прояви ще имаме повече информация след 27 март 2010.   

   5.      Кои градове в България до сега са потвърдили участието си в тазгодишната кампания?

Ето списъка към 16 март 2010 http://bulgaria.panda.org/get_involved/earthhour2009/earthhour_bulgaria/ , очакваме до 26 март да има още потвърдили градове

   6.      Кои са официалните лица на „Часът на Земята 2010“ за България?

Официални лица на инициативата са г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, и Н.Пр. Стийв Уилиамс – посланик на Великобритания в България.

   7.      Каква е процедурата, ако някоя община желае да участва в инициативата? Какво трябва да направи?

Общината изпраща по факс или на имейл Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите  потвърждението си, че се включва в „Часът на Земята 2010“, кои сгради и забележителности ще затъмни, както и информация за планираните от тях допълнителни събития, свързани с кампанията.

   8.      Какви съвети ще дадете на тези, които са решили да участват в кампанията? Какво могат да правят един час на тъмно?

Има много идеи, но основното е, че този 1 час можем да го посветим на близките си, на приятелите си, да се забавляваме по различни начини. Ето някои предложения за дните преди 27 март:

http://bulgaria.panda.org/get_involved/earthhour2009/earthhour_ideas/

Ако сте в София или Русе, празнувайте заедно с WWF „Часът на Земята“ в центъра на града. Подробности очаквайте скоро!

– Георги Стефанов, експерт по промени в климата на WWF в България, ще се включи в организирания от Британския съвет Café Scientifique – мястото за говорене за наука в София и Пловдив, на тема „Промени в климата, или за връзките, границите и дозата“.

Презентатори ще бъдат Ивайло Славов, който е завършил физика в СУ „Св. Кл. Охридски“ и работи като метеоролог в частния метеорологичен офис ТВ-МЕТ, и физикът Магда Божкова. Те няма да се съобразяват с политически коректни тези, а ще излагат научни факти.

22 март, понеделник, 18 часа, клуб „Петното на Роршах“,Пловдив
23 март, вторник, 18 часа, Британски съвет, зала „Палавееви“, София
Входът е свободен.

– На 26 март, петък, от 11.00, 13.00, 15.00, 17.00 и 19.00 часа в Британския съвет – София, на ул. „Кракра“ 7 ще бъде прожектиран британският филм The Age of Stupid („Ерата на глупостта“) на реж. Фани Армстронг и спечелилия „Оскар“ продуцент Джон Бацек. Филмът е на английски език, без субтитри. Входът е свободен.

Снимайте „Часът на Земята“ във вашия град, квартал, жилищен комплекс или село. Изпратете ни снимките. Не забравяйте да ги направите от едно и също място и един и същи ъгъл преди и по време на „Часът на Земята“, за да си личи разликата.

Предложете на любимия си ресторант, пицария или бар да организира специална вечеря на свещи или да обяви happy hour, по време на който да предлага например безалкохолни коктейли със сертифицирани биосъставки.

– Запалянковците могат да организират конкурс по табла или шах на светлината на фенерчета или пък да играят с на „летяща чиния“ с фосфоресциращо фризби. Преди да се включите в забавленията, се уверете, че теренът е добре разчистен, за да няма опасност от сблъсквания с други предмети или приятели.

Ето какво още са правили хората по време на минали издания на „Часът на Земята“:
- киновечер с приятели,
- игра на криеница с фенерчета,
- рисуване със светлина,
- куклен театър на сенките с фигури, изрязани от картон,
- медитация на светлината на екзотични свещи,
- специален онлайн фенер за „Часът на Земята“.

   9.      Какви са Вашите очаквания за „Часът на Земята“ тази година?

Нашите очаквания са това да стане едно от най-масовите събития в световен мащаб, свързано с промените в климата. Надяваме се у нас темата за околната среда и отговорното потребление на природните ресурси (гори, води, въздух, животински и растителни видове) да стане част от дневния ред на обществото ни.

Интервюто взе: Наталия Русенова, М3 College

Социални мрежи:

?