Българското образование може да задържи младите хора в страната, ако им гарантира практически умения и успешна реализация на пазара на труда, сочи проучване на ВСУ „Черноризец Храбър”.

Качеството на обучение в отделните специалности и придобиването на практически умения за успешна реализация на пазара на труда са основните фактори, които определят избора на младите хора в кое висше училище да кандидатстват. Затова университeтите трябва да ревизират учебните си програми, като ги ориентират към интереса на студентите и конкретната полза за бизнеса. Това са част от изводите в анализа на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” за пазара на образователни услуги и предлаганите специалности у нас и в чужбина.

Проучването показва, че най-търсените от работодателите бакалаври и магистри са по „Счетоводство и контрол“, „Психология”, „Публична администрация“, „Бизнесадминистрация“, „Право“ и „Архитектура“, поясняват от университета. Голям интерес има и към висшистите в областта на информационните технологии, маркетинга, сигурността, инженерно-техническите дейности и финансите.

ВСУ „Черноризец Храбър” обучава кадри точно в тези специалности, като учебните програми се припокриват с нагласите на студентите и работодателите за получаване на практически умения, професионална квалификация и пригодност, сочи анализът. Затова и във висшето училище планират да увеличат часовете за задължителна подготовка по чужди езици и компютърни умения, както и да договорят нови стажантски програми с водещи компании у нас и в чужбина.

Скоро актуални на пазара на труда ще бъдат специалности като „Дизайн за архитектурна среда”, „Морско право и логистика”, „Корпоративно управление”, смятат от ВСУ. Сега най-силна конкуренция има сред дипломираните юристи, професиите с икономическа насоченост и експертите по компютърни и информационни науки. Средно за едно такова работно място в държавната администрация, например, се състезават по трима специалисти, добавят от висшето училище.

За да се реализират успешно, младите хора трябва да повишават непрекъснато своята квалификация, е мнението на анкетираните работодатели от ВСУ „Черноризец Храбър”. Анализът на събраните данни показва, че повечето от назначените служители нямат нагласа да се обучават допълнително, като едва 30% са посещавали курсове за преквалификация или продължаващи обучения. Отделно само 37 на сто от българските предприятия инвестират в програми за получаване на специализирани знания и умения на персонала.

Стагнацията на пазара на труда в условията на криза налага нов подход и към магистърските програми, които се предлагат във висшето училище. Според проучването те имат голям потенциал, защото преобладаващата част от търсещите работа са висшисти, които имат нагласата за допълнително обучение и повишаване на квалификацията. Една част от тях ще искат да разкрият собствен бизнес, други – да кандидатстват за обявените свободни работни места, поясняват от ВСУ. Магистратурите по предприемачество, мениджмънт, маркетинг, бизнес администрация, туризъм или финанси биха им дали точно тези конкурентни предимства, добавят оттам.

Сравнени с бакалавърските и магистърски програми в чужбина, българските висши училища отстъпват единствено в многообразието на профилите и агресивната маркетингова политика за привличане на студенти, сочи анализът на ВСУ „Черноризец Храбър”. Въпреки силната конкуренция на университетите от Великобритания, САЩ, Дания, Холандия, Швейцария и Канада, нашите висши училища са предпочитани от младите хора заради по-ниските семестриални такси и разходи за издръжка на един студент.

Българските университети могат да разширят портфолиото си с нови и атрактивни бакалавърски и магистърски специалности, както и да си партнират с авторитетни вузове в чужбина по програма „Еразъм” за студентска мобилност, стажове, практики или съвместни образователни програми, се казва още в проучването. Според него пазарна ниша има и в обучението на млади хора с български произход от Молдова, Македония и Украйна, които в последните години проявяват интерес за заселване у нас.

Социални мрежи:

?