Варна е третият по големина град в България с около 350 000 жители. Разположението му на брега на Черно море го прави един от най-интересните и сложни урбанистични случаи на България. Историята на балнеологичния туризъм има далечни корени, с кулминация на посещенията на чужденци в края на ХІХ век. Термалните качества на водите са допринесли за разпространяването на неговия туристически облик.

Изглежда, че историята успява да пътува през затворени в себе си среди. Като че ли хората не могат да обърнат особено внимание на провалили се и драматични опити, които вече са деформирали цели пейзажи в миналото.

Факт е, че покорените терени са предназначени за завладяване, но защо нашествията трябва да се утвърждават така, че да може да се предвидят също и техните отрицателни етапи на развитие? При вглеждане в новата българска история (а това е вече история, доколкото по някакъв начин е представена от реализирани и вече установени работи) около град Варна забелязваме обширни части от територията, които постепенно са корозирали. Гористи местности с голяма природна стойност както като размер, така и като състав, се нарушават в полза на наложени изкуствени конструкции, чиято икономическа стойност заличава всякаква привързаност към местния пейзаж.

Град Варна, със своята внушителна крайморска зона, показва всички изкривявания и деформации, причинени от безконтролните отклонения, които е възможно да бъдат създадени от стремежа към балнеологичния туризъм.

Ако се наблюдава населеността на дългата крайморска ивица на изток от градския център, с поредицата в продължение на 3 км от безформени контейнери (защото са толкова близо, че да се сливат във формите), се виждат хотели, ресторанти, барове, магазини и т.н., които се съревновават помежду си в опита си да бъдат забелязани. От това произлиза едно хаотично кълбо, в което човек бива засмукан, веднага щом като поеме по алеята за достъп, строго обозначена от охранявани бариери. Тези места приличат малко на едновремешната картина в Италия, тъй като няма разлика в безконтролните процедури и негодните резултати. Няма никакви пространства, никакви архитектурни форми, които да се запомнят.

Обаче град Варна, със своята история, различно показана в отношението с големия басейн, трябва да се запомни, тъй като неговото стабилно урбанистично устройство спира почти майсторски на квота, позволяваща прякото свързване с водата и нейното дълго протежение. Обширната залесена ивица на историческите градини съставлява неговата растителна диафрагма, която позволява гледки към морето с мярка. Слизането към морското равнище става по маршрути, които изправят срещу сложната и ценна поредица от терасовидни градини, прекъснати от онова, което остава от постройките на баните от ХІХ век. Ако искаме да се възползваме от възможността за „изкупление”, може би трябва да гледаме именно по протежение на тази дълга тясна линия.

Гледайки позитивно, може да се твърди, че вниманието, обърнато на плажовете на международния туризъм, като например – „Златни пясъци” или „Св. св. Константин и Елена” на изток от историческия център, за момента има само значението, че е оставило отчасти неразрешено преначертаването на крайбрежната зона на града (плажа) и че е очертало един преходен етап, който би могъл да се превърне в непрекъснат източник за целенасочено предефиниране.

Тези разсъждения бяха предмет на международен уъркшоп „Планиране и дизайн на крайбрежната зона на Варна”. Варненският свободен университет „Черноризец Храбър” в лицето на декана, професор Стефан Терзиев, стана инициатор на една основополагащо културно мероприятие, поставяйки началото на първите опити за международно проектиране и позволявайки на студенти от факултета по архитектура да се запознаят с нови методологии, за да се изправят пред съвременните проблеми в своя град. Резултатите са работа в движение, която – посредством проектни изпълнения – показа преди всичко очи, които са чувствителни за долавянето на важността на многобройните и уникални пейзажи за българската територия, и академични действия, които неочаквано се стремят да управляват териториалната система в полза на прецизен контрол.

Първите стъпки бяха направени в посоката на културното съзнание, която се надяваме да може бързо да съзрее и да създаде на нови теми за увлекателни разсъждения разсъждение също и от медийна гледна точка. Голямата важност на съществуващия пейзаж трябва да намира начин за изразяване с оглед процесът на сближаване и опознаване да стане неговата форма на защита.

Международен уъркшоп „Нова крайбрежна зона на Варна”

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър” организира чрез две срещи (16 – 19 април и 25 май – 4 юни) международен уъркшоп, озаглавен „Нова крайбрежна зона на Варна”, третиращ проблемните въпроси, свързани със зоната на контакт между историческия град Варна и неговата крайбрежна зона. Засегнатите теми проучиха конфликтните точки между стабилните елементи, като градините – дело на чеха Антон Новак (1862), постройките на морските бани (1892) и новите потребности, като например – преминаването на автомобилите, настаняването на нови търговски обекти, необходимостта да се разположат нови съоръжения за ползване на плажа във връзка с посещенията на туристите. Програмата включваше съобщения и работа на място и завърши с представяне на разработките от страна на студентите по архитектура във факултета.

Микела де Поли, архитект със специализация по планиране и дизайн на пейзажа, получена в Селскостопанския университет на Вагенинген (Холандия), ръководи студио Made Associati заедно с Адриано Маранган. Занимава се с архитектурно проектиране, урбанистично планиране и пейзажна архитектура чрез анализ и проектиране на места с особена пейзажна/екологична стойност, както и изследователска дейност, задълбочавайки теми, които имат като обект/субект опознаването и преобразуването на пейзажите. Тя е преподавател по договор към Факултета по архитектура на Университета във Венеция, направление „Пейзаж”, преподаване на „Урбанистика”.