Фронтменът на HIM Ville Valo изглежда съвсем като у дома си, докато седи на ръба на басейна в хотела в L.A, отпивайки си чай между цигарите, „гласът” на първата финландската група, която някога стига до златен статус в Америка, е щастлив да се завърне в L.A, след като прекарва месеци в родината си заради записите на следващия албум след гореспоменатия златен „Dark Light” през 2005. Ако обаче квинтетът не беше у дома през тъмните студени зимни дни, те може би нямаше да запишат сполучливия „Venus Doom”, албум, който Valo описва като „пътуване към моя собствен ад до известна степен.”
В музикално отношение, албумът е мрачният, hard-rocking саундтрак, необходим да акомпанира слизането на Valo надолу (към ада). “Почувствах, че имаме нужда от много по-малко клавиши и повече инструменти, подходящи за един по-агресивен албум”, казва Valo, отнасяйки се до разликите между “Dark Light” и “Venus Doom”. Цялата нотка на звучене е свежа, защото тръгнахме в различна посока от предния ни албум. Така че този е звуково по-разпилян. Това е и посоката, по която вървим: по-тежко, по-гибелно, по-мрачно и е невероятно да пропътуваш през нещо такова.” HIM имаха възможността през лятото да видят как приляга техният нов материал на сцената, когато се присъединиха към Linkin Park, My Chemical Romance, Taking Back Sunday и други на главната сцена на “Project Revolution Tour”, организиран от Linkin Park. „Всички банди са един вид crossover в това, което правят. Tова е наистина интересно,” казва Valo. “Това е първият по рода си фестивал, на който взимаме участие, защото в Европа няма подобни. Ето защо за нас е вълнуващо”. Той също така е завладян от еклектизма на турнето. „Това е една от причините да бъдем тук,” казва той относно микса от банди. Когато говори за музикалните влияния в албума, Valo споменава Black Sabbath и старите Metallica. Такава рок автентичност и жестокост се виждат още от първото парче, което дава и заглавието на албума. Свирепата интензивност е продължена от като изстреляната от автомат „Love in Cold Blood”, песен, която експлодира в порочна соло китара. Запазената марка на HIM за чувство за мелодия намираме във всички припеви, и в парчета като „Dead Lover’s Lane”, както и в акустичното “Song or Suicide”, песен, която е записана в историческия Chateau Marmont в L.A. Работейки с продуцентите Tim Palmer (U2, Hot Hot Heat, Switchfoot), който направлява и албума Dark Light и Hiili - човекът зад първия албум на HIM, квинтетът създава едно пътешествие през много настроения и чувства. Често, както епичното 10-минутно заглавно парче плюс “Sleepwalking Past Hope” и вдъхновеното от Zeppelin “Cyanide Sun”, това пътешествие преминава през различни звукови пейзажи в рамките на самата песен.” В този албум ние имаме малко по-дълги песни, така че по отношение на аранжиментите има повече разлики в самата песен. Искахме този контраст, да имаме наистина приятни и красиви мелодии и след това скърцащата китара. Така да се каже, по този начин се получи баланс между правилното и грешното. Наслоените тонове на Venus Doom са нещото, към което се стреми групата. “Идеята за 9 песни беше базирана на Дантевия Ад, защото адът има девет кръга, така че е все едно отиваме все по-дълбоко към ада и после се връщаме”, казва Valo. “Има толкова много различни вирации и настроения в албума, че е приятно да го чуеш отново, защото не можеш да попиеш всичко от първото слушане.” И докато повторно вслушване е нормално за великите албуми, нещо, с което Valo е напълно наясно, това е и подходящото отношение на група, която продължава да се развива. Всъщност, на кейбордиста Burton му се роди първото дете миналата година, подтиквайки бандата да запише Venus Doom в родната Финландия, за да може всички да прекарват повече време със семействата си. Valo, който чете много за вдъхновение, този път обръщайки се към скандинавската поезия, признава, че да записват във Финландия има някакво отношение към звученето на албума. “Ние записвахме албума през зимата и може би това е една от причините да звучи малкo мрачно и зловещо: тук винаги е ужасно студено и тъмно.” Въпреки студа и мрачната поезия, най-голямо влияние върху албума има разгърнатият живот на Valo. Пилотният сингъл “Kiss of Dawn” е повлияна от смъртта на негов близък приятел. “Един мой приятел от L.A. се самоуби преди 2 години и половина и това е като моята почит към него”, казва Valo за песента. “Това е песен за отвъдното - как е от другата страна и за това как ние реагираме тук. За един млад човек всичко е възможно. Но депресии и наркотици могат да те накарат да вършиш глупости. Така че най-важното е не само да се вдъхне живот на албума, но и да бъде послание за младите. Това е едно пречистване.” Накои от нещата, които казва Valo могат да бъдат разбрани само от песните. “Има някои песни, които са твърде близо до моята същност, аз не мога да говоря за тях, нека оставим нещата така, че всеки да ги интерпретира сам за себе си. В днешно време не пиша песни само върху една история, а поне върху три, които ме връхлитат едновременно. И мисля, че е добре да оставяме хората да решат, тъй като моята история е толкова грешна или вярна, колкото е и тяхната. Ако намериш частица от себе си в тази история, то значи тя е вярна.” Не оставяй обаче тези мрачни и зловещи заглавия, присъщи на един себеуважаващ се хард рок албум да те объркат. Valo споделя, че правенето на албума е било едно истинско забавление за бандата. “Това, което си казахме този път беше ’Нека просто се забавляваме и да свирим толкова силно, колкото можем. И повечето от песните ни бяха в оригиналния си вид само на китара, така че изпълнявах рефрените различно”. И така, кое по точно Vile Valo иска да вземат феновете от албума? “Никой не може да каже, че албумът не е тежък или пък не е емоционален, или пък не е мелодичен. В него всичко е от нас и именно това е мястото, където сме една банда.”
Албумът излиза на пазара на 17 септември 2007 г. В България се разпространява от Орфей Мюзик, изключителен лицензиант на Уорнър Мюзик за България.
|