Coldplay

DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey Datso

  "Този албум е израз на стремежа ни да се придвижим от черно-бялото към цветното”, споделя фронтменът на „Колдплей” Крис Мартин. „Или, ако това сравнение ви хареса повече – да оставим растенията в градината да растат безразборно”.
  Каквото и да е описанието, едно е сигурно: 'Viva La Vida or Death And All His Friends'
разкрива артистичния напредък на четиримата приятели, познати като „Колдплей”. „Смятам, че това е най-смелият ни албум”, коментира басистът Гай Беримън. „Бяхме много по-открити за нови идеи и влияния, както и много по-малко притеснени да експериментираме”. „Лесно е да спреш да опитваш нови неща заради страха от това какво ще кажат хората”, добавя Мартин, „но ние решихме този път да рискуваме”.

В резултат се появява албум, в който мелодичните премерени биитове се редуват със забележително присъствие на църковен орган ('Lost!'); пространството между стиховете и припевите е изпълнено с деликатни пулсиращи пробиви на струнни инструменти в северно американска стилистика ('Yes'); въздушните фламенко ръкопляскания съпровождат разказа за депресия и отчаяние ('Cemeteries Of London'), а четиритактовите ритми преминават в тъжни струнни в одата за минала слава ('Viva La Vida'). Всичко това звучи като „Колдплей” и все пак...не съвсем.
"Отправната точка за този албум беше удивителното старо парче на „Блър” 'Sing (To Me)' докато пътувахме на турне след 'X&Y'," споделя Мартин. „Спомням си първата мисъл, като го чух, „Ние трябва да се стремим да станем по-добра банда”. На следващия ден пишат и първата песен за настоящия албум. 

„Две неща са движещи за мен”, продължава Мартин. „Едното е да придам смисъл на съществуването си. Другото е, когато чуя брилянтна песен, да се опитам да напиша още по-добра. Докато създавахме този албум, се вдъхновявахме от много и разнообразна музика. Слушахме както „Рамщайн” така и „Тинарифен” и в резултат се появи парчето '42'. За друга песен слушахме Марвин Гей и „Рейдиохед”. Или Джей Зи и „Голдън Гейт Трио”. Или „Май Блъди Велънтайн” и Гершуин. Или „Делакота” и „Блонд Редхед”.

Нямаше никакви ограничения".
 

„Определено разширихме погледа си”, добавя китаристът Джони Бъкланд. Но тези нови музикални хоризонти не са за сметка на изключителните характерни мелодии, които превърнаха „Колдплей” в една от най-любимите световни банди още с издаването на дебютния албум 'Parachutes' през 2000. 'Viva…' разкрива „Колдплей” като експериментатори, но 10-те парчета отново са с добре познатите енергични елементи и припеви. „Никога досега не сме се срамували от песните си. Надяваме се и сега да е така”, казва Бъкланд.

Групата решава от самото начало на звукозаписния процес 'Viva…' да е най-краткият албум. „Дадохме си сметка, че от доста време не сме слушали цели албуми, поради простата причина, че те са с прекалено много песни”, продължава Бъкланд. И така, оставят част от любимите си парчета и се ограничават в рамките на 42 минути (въпреки че скритите парчета го увеличават до 46 минути).

Другата голяма промяна е, че бандата си намира ново постоянно убежище, бивша фурна (The Bakery) в западен Лондон. Там те пишат, репетират, работят върху обложката и дори релаксират (дартс таблото се оказва доста популярно). Както казва Бъкланд: "За първи път от времето на репетиции в спалнята ми през 1999 бандата си има истински дом. И разликата е наистина огромна."

"Това място ни бе изпратено от Господ," съгласява се барабанистът Уил Чемпиън. "Можехме да се събираме тук всеки ден и просто да работим върху музиката, без времеви ограничения.  Преди това си мислехме: имаме достатъчно песни, за да наемем голямо и скъпо студио и да започнем да записваме. След което се оказва, че трябва да унищожим част от материала, защото не сме имали достатъчно време за репетиции или писане. Сега бяхме много по-подготвени за записите, още повече, че част от тях направихме в нашето си убежище”.

От самото начало бандата е придружена от двамата продуценти на албума – Брайън Ино и Маркъс Дравс. „Самият Брайън имаше идеята да работи с нас”, споделя Мартин. „Често се срещахме с него за по чай и да свирим на табла (индийски музикален инструмент) и това доведе до продуцирането на албума. Свързахме се с Маркъс чрез Уин от „Аркейд Файър” след работата му върху 'Neon Bible'. Уин ни каза: „Трябва да работите с него, защото ще ви вкара във форма'."

Ино и Дравс обединяват талантите си за създаването на дрийм тим в студиото. „Двамата са много различни”, обяснява Беримън, „и се допълваха много добре”. Както Уин им казва, Дравс държи на изпълнението на задачите. „Отнасяше се с нас като с кучета”, усмихва се Бъкланд. „Всичко трябваше да се случва точно според неговите стандарти. Той ни предизвикваше като музиканти до такава степен, че да можем да запишем на живо по-голямата част от албума”. И те правят именно това. „Около 80 процента от това, което чувате, е записано докато четиримата свирим в кръг”, казва Мартин. „Това не е обичайно за днешните записи, но е възможно най-голямото удоволствие за една банда и ние се забавлявахме неистово”.     

Междувременно, Ино им носи вдъхновението и увереността, от които „Колдплей” се нуждаят, за да се развиват в музикален аспект. „Той напълно разруши познатата формула”, казва Чемпиън. „Принуди ни да променим обичайния си начин на работа, за да види къде ще ни отведе това. Брайън притежава уникалната способност да разбулва прекрасната музика и да я представя по достъпен начин. Не се страхувахме да опитаме каквото и да е”.     

А това означава много: пътуване до Барселона за записи на вокалите в древни църкви или покана на хипнотизатор в студиото им. „Беше забавен ден”, казва Чемпиън. „Той ни разказа за индивидуалното релаксиране и възможностите при състоянието, когато нямаш никакви ограничения на въображението. След което се захванахме да посвирим. Е, можеше и да завършим с някакъв мадригал или нещо подобно!"

Въпреки че това не се случва, бандата определено счита за полезно това преживяване. „То подкрепи теорията на Брайън, че не трябва да се страхуваме от това да експериментираме и опитваме нови неща."

"Брайън има изключителен принос към този албум”, съгласява се Мартин. „Като начало, той самият участва в голяма част от него. Освен това донесе живот, свобода, разрушение, вълнение, озадачение, лудост, сексуалност и странност. Всички тези неща. Той е невероятен."

Друго важно присъствие в студиото при създаването на 'Viva…' е най-близкият приятел на бандата и предишен мениджър Фил Харви. Човекът, който присъства като пети член на „Колдплей” в обложката на 'Viva…', както и на спечелилата множество награди втора продукция от 2002 - 'A Rush Of Blood To The Head'. За съжаление, когато записват третия си албум през 2005 'X&Y', Харви не е там, защото по това време живее в Австралия.

"При създаването на последния албум ни липсваше нашия редактор и пети член, защото беше толкова далеч от нас”, казва Мартин. „Някои от песните в тавата са страхотни, но имахме нужда от някой да ни каже да бъдем спокойни, да оставим това парче и да вземем онова. Фил ни е като повелител”.

Разбира се, това не означава, че създаването на 'Viva…' е безпроблемно. „Колдплей” винаги преминават през изпитания за своите албуми и 'Viva…' не е изключение. „За да създадеш нещо добро, трябва да го изстрадаш. И ние преминахме през всяка една възможна емоция и състояние и това става ясно при прослушването на албума”, споделя Мартин.

Заглавието 'Viva La Vida or Death And All His Friends' отразява крайностите в емоциите при създаването му. Това е албум, характеризиран със загуба и несигурност, пътуване и време, щастие и разкаяния. „Не съм сигурен дали е двуполюсен синдром, но определено нещо се случва в главите ни - понякога си отчаян, понякога вдъхновен” казва Мартин. „За нещастие, това не подлежи на контрол. Писал съм тези песни в двете състояния. Не съм планирал писането на песните предварително, те просто се появяваха. В музиката ни винаги има място за любов, щастие и вълнение”.

 Това е до голяма степен видно от зашеметяващото движение на 'Lovers In Japan' или сладкото изначално блаженство на 'Strawberry Swing'; от постоянната надежда на побиващото тръпки 'Death And All His Friends'. "Никога няма да загубим желание да бъдем оптимисти," казва Мартин.

Какво се стремят да постигнат „Колдплей” с 'Viva…'? "С този албум искахме да докажем, че заслужаваме мястото, което са ни отредили хората”, казва Мартин. „И няма съмнение, че вече сме по-добра банда. Каквото и да кажат за албума и както и да се възприеме, всъщност той е създаден да забавлява хората; да осигури 42 минути удоволствие, с 10 песни, които са с потенциал да се превърнат в любими. Надявам се да сме постигнали това”.

Траклист:

1.      Life In Technicolor

2.      Cemeteries Of London

3.      Lost

4.      42

5.      Lovers In Japan/Reign Of Love

6.      Yes

7.      Viva La Vida

8.      Violet Hill

9.      Strawberry Swing

10.  Death And All His Friends

Социални мрежи:

?