Четиринадесет платна, предимно едроформатни, затвърждават впечатлението, че Динко Стоев е намерил своя нова съдържателна територия. Търсенето на тази територия с директни активни послания бе заявено още в миналата изложба на художника през 2003 г. – пак на „Шипка”, 6.

Чувствителното и болезнено преживяване на света, както и пластическите средства го определят най-общо към експресионизма като естетика и философия.

Позицията за разбиране на естетическото като разголено и безкомпромисно откровение за човека, за неговите страсти, болки и възторзи е още по-категорично заявена. Естетическата норма се превръща в оценка за едно време и едно общество с объркана ценностна ориентация. В почти всички творби е използван конкретен сюжет, конкретен мотив и той бива изведен до условността и многопластовостта на чисто пластическото въздействие.

            От баналността на конкретните случки, от ежедневието се извлича трайно обобщение и оценка за съвременната реалност. Например в „Новогодишен пейзаж” можем да разпознаем новогодишната елха между хотел „Шератон” и ЦУМ. Силно е внушението за пустота и безнадеждност. В картината „Утро” е изобразено двойно легло, но има само една възглавница и една отметната завивка, другата половина е непокрита и се вижда голият матрак.

Картината „Парк” изобразява пространство, в което има съборени статуи. На преден план мощно се откроява тъмен силует на мъжка фигура в гръб. С необходимата доза недоизказаност художникът ни дава възможност да го възприемаме и като една от статуите, и като застинал на място човек.

Заявената артистична и човешка позиция прави изкуството на Динко Стоев активно и действено, и независимо дали ни харесва или не, не ни оставя равнодушни.  

За контакти:

Агенция Анданте

office@andante.cc

Социални мрежи:

?