На 10 януари 2008 в залите на Националната художествена галерия се открива изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на Йордан Кювлиев (1877-1910).  Тя е дело на съвместните усилия на Националната художествена галерия и художествената галерия „Димитър Добрович”, Сливен. В изложбата са показани и  картините от колекцията на СГХГ. За първи път от десетилетия насам софийската публика ще има въможност да се наслади на изкуството на големия майстор на пейзажа и да оцени размаха и живописното новаторство на художника.    
Йордан Кювлиев е роден на 3 октомври 1877 година в Сливен. През 1895 година заминава за Белгия и по настояване на баща си, търговец, започва да учи строително инженерство в Гент. През 1898, почти завършил висшето си образование, той прекъсва следването си,  заминава за Антверпен и постъпва в Художествената академия. През 1902 година Кювлиев  завършва „Живопис” при проф. Жулиан де Вринт.

През 1903 година младият художник се завръща в Сливен и става учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Високо ерудиран, активен участник във всички прояви на новия, модерен културен живот в родния си град, той не предполага, че Съдбата му е отпуснала само 7 години, за да разгърне таланта си на живописец.
В художествената галерия „Димитър Добрович” в Сливен се пази по-голямата част от творческото наследство на Йордан Кювлиев. То не е голямо - около 65 платна осветляват пътя на художника. Неговите етюди са свидетелство за добре усвоени уроци на академичните правила и за чувствителността му към живописните стойности. В портретите на своите близки и приятели от Сливен Йордан Кювлиев уверено моделира лицата, конструира фигурите, отбелязва детайлите и ги „потапя” в трептящата неопределеност на  сиво-зелените или охрово-златисти и червени тонове. За съжаление, безвъзратно са загубени неговите декоративни композиции, украсявали на времето Сметната палата в Бургас. За достойнствата му на художник на монументалните форми днес ни подсказва само театралната завеса на читалище „Зора” в Сливен.
Пейзажите на Йордан Кювлиев най-пълно и последователно разкриват неговия творческия заряд и новаторски подход. Наситени със светлина и въздух, изведени с изразителна и пластична четка и свежа палитра, те са неоспоримо доказателство за импресионистичната нагласа на художника. На 15 август 1910 година Йордан Кювлиев загива в морето край Несебър. Вероятно само дни преди това художникът е завършил своите Месемврийски пейзажи – „Морето край Месемврия” и „Кеят на Месемврия”, които бележат един от върховете на българския импресионизъм.
По повод изложбата Националната художествена галерия подготви и издава първия пълен каталог на запазеното художествено наследство на Йордан Кювлиев.