Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: "Виж какво смешно заглавие - "Куо вадис..."

Немската столица може да се похвали с богатата си улична култура – по тротоари и площади се общува, свири, пее, рецитира, рисува. Дори през зимата. И разбира се, хапва се, и то добре. Местата за "улична храна" или imbiss-ите в Берлин са толкова нагъсто, че конкуренцията закономерно е създала високо качество.

"Микла" на последния етаж на хотел "Мармара", в момента е абсолютният фаворит на ценителите на добрите ресторанти в Истанбул. Два мои опита да го посетя се осуетяват заради променено работно време, и когато най-накрая успявам да вляза през вратата му, трябва да призная, че съм леко раздразнена.