Xигиенизацията на телевизионния ефир се отлага от доста време. Години, да не кажем десетилетия, в него се подвизават какви ли не цивилни изкуствоведи. Не би било зле те да се оттеглят. Крайно време е. Или ако не им се иска, шефовете им да ги отстранят. Така ще оправдаят очакванията на обществото за поне малко морална хигиена в телевизионния ефир.
Това обаче е възможно само в частните медии. В заветната Телевизия, позната вече като БНТ 1, това няма как да се случи, защото работилите там ченгета отдавна се изявяват на други поприща. Алеята на доносника е препълнена. Някои са се преквалифицирали във вестникари, други - в издатели, трети - в нравствени наставници на обществото, използващи всякакви трибуни, включително политически.
начало > Главна
Долу милиционерите от екрана!
След като не се предвижда лустрация, нека да има поне малко морална хигиена в телевизионния ефир
ЕВЕЛИНА ГЕЧЕВА
.
Виктор Калник, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България: Изборът на Украйна са НАТО и ЕС
Светът трябва да признае геноцида над нашия народ през 1932-1933 г.
Евгений Еков
- Ваше Превъзходителство, тези дни Украйна отбелязва изтреблението на милиони украинци чрез глад от сталинския режим. Какви са последиците от това престъпление?
- Гладоморът през 1932-1933 г. в Украйна, както ние наричаме това деяние, завинаги ще остане в паметта на украинците като една от най-страшните страници от миналото им. Тази страница се възприема от обществото преди всичко на емоционално равнище. Броят на жертвите на Гладомора досега не е установен, макар че става дума, безусловно, за няколко милиона души. Социално-демографските и морално-психологическите последици от глада през 1932-1933 г. са актуални и до днес. За няколко десетилетия бе подкопана материалната база на украинското село, разрушена бе неговата производствена и стопанска инфраструктура. Физически бяха унищожени предприемчивите и инициативните хора, при това, не само селяни.
- Гладоморът през 1932-1933 г. в Украйна, както ние наричаме това деяние, завинаги ще остане в паметта на украинците като една от най-страшните страници от миналото им. Тази страница се възприема от обществото преди всичко на емоционално равнище. Броят на жертвите на Гладомора досега не е установен, макар че става дума, безусловно, за няколко милиона души. Социално-демографските и морално-психологическите последици от глада през 1932-1933 г. са актуални и до днес. За няколко десетилетия бе подкопана материалната база на украинското село, разрушена бе неговата производствена и стопанска инфраструктура. Физически бяха унищожени предприемчивите и инициативните хора, при това, не само селяни.
ЧАКА НИ ИЗБОРЕН ХАОС
От април до юли почти едновременно ще текат различни регистрации на партии и кандидати и ще се водят различни кампании
Михаил Константинов
Българският парламент е пословичен с ниското качество на законодателния си продукт. Не е рядкост един закон да се променя десетки пъти за няколко години. А при някои закони поправките започват веднага след приемането им. Понякога това е от обикновена депутатска калпавост и нежелание да се слушат експертите, а понякога се дължи на необуздан лобизъм, или другояче казано - на обикновена лакомия. То тя лакомията, световна и българска, ни докара и кризата, но това е друга тема. Трябва все пак да се отбележи, че кризата ще донесе на България и редица плюсове. Например ще почнат по-бавно да бетонират остатъците от природата и май ще дойде краят на социалистическото миризливче "Кремиковци". След като съмнителни инвеститори и обикновени бандити го ошушкат до дупка, разбира се. Но важното е да го няма. "Кремиковци" впрочем е учебникарски пример за това що е идиот.
.
Агония без край за гиганта “КРЕМИКОВЦИ”
Министърът на икономиката Петър Димитров направи титаничен пореден опит да удължи агонията на металургичния комбинат "Кремиковци" Димитров се срещна с ръководството на бразилската компания CSN. Компанията със седалище в Сао Паоло била проявила интерес и главният изпълнителен директор Бенджамин Щайнбрух заявил, че след една седмица представители на компанията ще пристигнат в България да се запознаят на място със състоянието на комбината. Опит на отчаянието да се привлече украинския милиардер Ринат Ахметов. Интересът на неговата "Смарт груп" е най-реалното нещо, получавано от "Кремиковци", но вероятността за успешен край остава много мъглява.
.
Бюджетът мина с уговорки
C уговорката, че при необходимост ще се актуализира, бюджетът за 2009 г. бе приет от Народното събрание. Това може да се случи още преди второто му четене, прогнозираха депутати.
След деветчасов дебат в полупразна зала депутатите одобриха законопроекта. 132 от гласовете бяха "за", 73 - "против", трима се въздържаха.
"Бюджетът е ангажиран към публичните инвестиции, защото в него се предвижда ръст над 1 млрд. лв.", каза финансовият министър Пламен Орешарски.
След деветчасов дебат в полупразна зала депутатите одобриха законопроекта. 132 от гласовете бяха "за", 73 - "против", трима се въздържаха.
"Бюджетът е ангажиран към публичните инвестиции, защото в него се предвижда ръст над 1 млрд. лв.", каза финансовият министър Пламен Орешарски.
.
Грешките от Ирак се повтарят и увеличават
Това вероятно ще бъде началото на края. Мандатът на ООН за окупацията на Запада над Ирак идния месец изтича и ще бъде заменен от американско-иракско споразумение, което иракският парламент се готви да ратифицира. С него присъствието на чуждестранните сили в страната се ограничава до три години. Само бавноразвиващи се могат да разглеждат това като суверенитет.
При положение че радикалните махдисти настояват за незабавно изтегляне, споразумението ще бъде успешно само ако се спазва.
При положение че радикалните махдисти настояват за незабавно изтегляне, споразумението ще бъде успешно само ако се спазва.
.
Дела и аргументи
Другарки и другари,
Тези дни медиите разнесоха новината, че японските инженери си правят сметката към 2025 година да пуснат в редовна експлоатация пътнически влакове, които ще се движат със скорост 581 километра в час.
Това японците умора нямат май: тая скорост те си я постигнаха експериментално още преди няколко години, но сега вече ставало въпрос да се пусне регулярна линия. Високоскоростният влак щял да снове между Токио и Нагоя, като междувременно щял да удари в земята френския си конкурент: във Франция експресът French TGV наскоро постави нов рекорд, като вдигна 574 километра в час.
Тези дни медиите разнесоха новината, че японските инженери си правят сметката към 2025 година да пуснат в редовна експлоатация пътнически влакове, които ще се движат със скорост 581 километра в час.
Това японците умора нямат май: тая скорост те си я постигнаха експериментално още преди няколко години, но сега вече ставало въпрос да се пусне регулярна линия. Високоскоростният влак щял да снове между Токио и Нагоя, като междувременно щял да удари в земята френския си конкурент: във Франция експресът French TGV наскоро постави нов рекорд, като вдигна 574 километра в час.
.
Овчарският скок на Дон Домат
B последния момент в битката за шеф на СДС се включи и Александър Йорданов. Макар че той криеше от медиите решението си, клюки от синята централа издадоха мерака му да се бори за лидерското място.
Бившият председател на Народното събрание казва за себе си:
"Аз бях и си останах идеалист. Вярвах, че всичко, което правим, е за доброто на хората в България. Не беше лесно, защото мнозина и не ни разбираха, и ни отричаха. Не бяхме безгрешни. И не всичко стана, както го мечтаех. Боли ме за излъганите надежди". Критиците му са съгласни с повечето определения, но са категорични, че единственото, което Йорданов не е бил, е идеалист.
Бившият председател на Народното събрание казва за себе си:
"Аз бях и си останах идеалист. Вярвах, че всичко, което правим, е за доброто на хората в България. Не беше лесно, защото мнозина и не ни разбираха, и ни отричаха. Не бяхме безгрешни. И не всичко стана, както го мечтаех. Боли ме за излъганите надежди". Критиците му са съгласни с повечето определения, но са категорични, че единственото, което Йорданов не е бил, е идеалист.
.
Вдигат капитала на енергийния холдинг с 80 милиона лева
Kапиталът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) ще бъде увеличен с поне 80 милиона лева. Това съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева.
Мярката се налага заради нарастването на просрочените текущи задължения на "Топлофикация-София" към "Булгаргаз" до около 80 млн. лв. Затова според Галина Тошева капиталът на БЕХ, в чиято структура влиза и "Булгаргаз", трябва да бъде вдигнат най-малко с тази сума. Тошева уточни, че точно с колко ще е увеличението, зависи от решението на Министерския съвет, което още не е гласувано.
Мярката се налага заради нарастването на просрочените текущи задължения на "Топлофикация-София" към "Булгаргаз" до около 80 млн. лв. Затова според Галина Тошева капиталът на БЕХ, в чиято структура влиза и "Булгаргаз", трябва да бъде вдигнат най-малко с тази сума. Тошева уточни, че точно с колко ще е увеличението, зависи от решението на Министерския съвет, което още не е гласувано.
.
В Стражица палят свещи да не тръсне пак
Двадесет и две години след разрушителното земетресение, сринало почти до основи община Стражица, местните хора все още продължават да изпадат в ужас само при мисълта, че бедствието може да се повтори. Днес, почти четвърт век по-късно, в центъра на града продължават да стоят непокътнати част от дървените бараки, в които стотици семейства са прекарали по 5-6 години, докато бъдат възстановени разрушените им жилища. Сега в тези бараки не живее никой. В една от тях са се приютили адвокатска кантора и часовникарско ателие. В друга - агенция за недвижими имоти, а трета се е превърнала в кръчма.
.
“Оркестър без име” възкръсва като мюзикъл
Българите отново ще могат да се насладят на "Оркестър без име", но не на култовия филм, а на новия грандиозен мюзикъл, който е направен по него. Предпремиерата е довечера в Пловдивския драматичен театър. Амбициозният спектакъл е с уникална хореография и 35 актьори на сцената."Можеше да включим и повече хора, но ще правим доста представления из страната… Затова ги ограничихме до два автобуса", сподели с усмивка режисьорът на грандиозния проект Борис Панкин.
.
ШОТЛАНДСКИЯТ БОЕЦ
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ МИНАЛИЯ БРОЙCледва надпреварата в Германия. Дейвид печели полпозишън в дъждовната квалификация, като изпреварва местния идол Михаел Шумахер, а Хакинен е едва 4-и. Всички предпоставки за успех на Дейвид на налице. Шотландецът прави добър старт и остава пред Шуми, но отзад Мика потегля феноменално и повежда колоната. Асът на "Ферари" пък е ударен отзад от Джанкарло Фисикела с "Бенетон" и стига само до първия завой. Двата болида на "Сребърните стрели" водят убедително, но към средата уволнен служителн от фабриките на "Мерцедес" нахлува на пистата с наметало и прекъсва състезанието, предизвиквайки излизането на колата за сигурност.
.
.
.
РЕДАКЦИЯТА
Юруков като доберман
Бизнесменът може да има към СДС единствено финансови интересиВалентин ИвановДоберманът е порода куче, което като захапе, не пуска. Има случаи, в които може да му строшиш зъбите, но няма да отпусне захапката си.
След като стана ясно, че Пламен Юруков няма да се кандидатира за лидер на СДС и членовете на партията и симпатизантите си отдъхнаха, се разбра, че плановете му не са за безвъзвратно оттегляне. С помощта на дясната си ръка - главния секретар на партията Пламен Радонов, Юруков си готви верен заместник в лицето на Румен Христов.
Схемата е проста. От една страна кафееният бос хвали упорито останалите сериозни претенденти за поста му, с което демотивира членовете да гласуват за тях, а от друга се разбра, че Радонов пазарува гласовете на седесарите.
Да се пита човек, за какво му е на Юруков да продължи да се занимава с партията, след като с излизането му на политическата сцена се изсипаха такива проблеми на главата му. Нормалната стъпка е да се скриеш от общественото внимание и да си правиш алъш-вериша необезпокояван. Наистина за какво? Той е добър бизнесмен и това не може да му се отрече. Доказал е качествата си като такъв през годините и резултатът е сериозен и процъфтяващ бизнес.
Хора като него се интересуват от пари. Такива обаче няма в СДС. Партията има единствено сгради и бази в страната и то все на апетитни централни градски места.
От много време се говори, че се готвят законови изменения според които партийните централи и регионалните им офиси ще може да се купуват. До този момент такова основание нямаше, въпреки огромните апетити на различни бизнес кръгове, които се опитваха да лобират за подобно нещо в няколко поредни парламента.
Сградата на СДС се намира на едно от най-апетитните места в София. Офисите на районните структури са също на централни петна в столицата. Същото е положението и в областните градове на страната.
Оценката само на петната, където се намират въпросните партийни офиси, е за милиони евро. Ето че има мотив, заради който Юруков да не иска да си тръгне директно и без нищо от СДС.
Друг мотив може и да е електоратът на партията. Неведнъж в кратката ни история на промени от СДС са "отстъпвали" гласовете на симпатизантите си.
Най-елегантният начин да бъдат накарани хората да дадат вота си за друга политическа структура е с нищо неправене на синият лидер. А социологическите анализи по времето на управлението на Юруков сочат, че той това го умее добре.
Така че кафееният бос има мотиви да иска да запази влиянието си над партията. И след като тотално изгуби битките с медиите и обществените настроения му остава само един ход и той е да си сложи верен човек за наследник. Така че да не се чудим ако след 15 декември стане ясно, че никому неизвестният русенски партиен функционер Румен Христов оглави СДС.
Няма да има и изненада, ако след година партията се изнесе от "Раковски" 134 на квартира.
След като стана ясно, че Пламен Юруков няма да се кандидатира за лидер на СДС и членовете на партията и симпатизантите си отдъхнаха, се разбра, че плановете му не са за безвъзвратно оттегляне. С помощта на дясната си ръка - главния секретар на партията Пламен Радонов, Юруков си готви верен заместник в лицето на Румен Христов.
Схемата е проста. От една страна кафееният бос хвали упорито останалите сериозни претенденти за поста му, с което демотивира членовете да гласуват за тях, а от друга се разбра, че Радонов пазарува гласовете на седесарите.
Да се пита човек, за какво му е на Юруков да продължи да се занимава с партията, след като с излизането му на политическата сцена се изсипаха такива проблеми на главата му. Нормалната стъпка е да се скриеш от общественото внимание и да си правиш алъш-вериша необезпокояван. Наистина за какво? Той е добър бизнесмен и това не може да му се отрече. Доказал е качествата си като такъв през годините и резултатът е сериозен и процъфтяващ бизнес.
Хора като него се интересуват от пари. Такива обаче няма в СДС. Партията има единствено сгради и бази в страната и то все на апетитни централни градски места.
От много време се говори, че се готвят законови изменения според които партийните централи и регионалните им офиси ще може да се купуват. До този момент такова основание нямаше, въпреки огромните апетити на различни бизнес кръгове, които се опитваха да лобират за подобно нещо в няколко поредни парламента.
Сградата на СДС се намира на едно от най-апетитните места в София. Офисите на районните структури са също на централни петна в столицата. Същото е положението и в областните градове на страната.
Оценката само на петната, където се намират въпросните партийни офиси, е за милиони евро. Ето че има мотив, заради който Юруков да не иска да си тръгне директно и без нищо от СДС.
Друг мотив може и да е електоратът на партията. Неведнъж в кратката ни история на промени от СДС са "отстъпвали" гласовете на симпатизантите си.
Най-елегантният начин да бъдат накарани хората да дадат вота си за друга политическа структура е с нищо неправене на синият лидер. А социологическите анализи по времето на управлението на Юруков сочат, че той това го умее добре.
Така че кафееният бос има мотиви да иска да запази влиянието си над партията. И след като тотално изгуби битките с медиите и обществените настроения му остава само един ход и той е да си сложи верен човек за наследник. Така че да не се чудим ако след 15 декември стане ясно, че никому неизвестният русенски партиен функционер Румен Христов оглави СДС.
Няма да има и изненада, ако след година партията се изнесе от "Раковски" 134 на квартира.
За подлезите, плъховете и хората
Някои от съоръженията в столицата са отличен декор за риалити-шоуто "Страх"Кристи ПетроваCтранно животно са общинските фирми. Вземи едната, та удари другата. Като се почне от любимата на всички шофьори „Паркинги и гаражи" и се стигне до охранителната „Егида". В такава мизерия и нищета тънат, ако се гледат отчетите им, че човек неволно се пита какъв е смисълът тогава от тяхното съществуване. И те се мъчат, а софиянци - два пъти повече. Ми да вземе да спре някой тази взаимна агония, като ги ликвидира. Щом като ръководителите им нямат бизнес мислене и не могат да ги развиват така, че да се самоиздържат и просперират, да последват съдбата на стотиците фирми, които се пробваха, видяха, че не могат да оцелеят в условията на конкуренция, и фалираха.
С тази разлика, че частниците през цялото време са знаели, че могат да разчитат само на себе си. Докато общинските са наясно, че има кой да ги спонсорира. И вместо да мълчат гузно и да гледат в земята, че това се налага, ламтят за още пари и се държат така, все едно никой друг не може да върши тяхната работа. Може, и още как.
След отпадането на монопола за охраната на общински обекти от страна на „Егида" се видя, че общинските гардове изобщо не са незаменими, както ни уверяваха преди десет години. Пак преди десет години общината предостави на „Егида" безвъзмездно право на ползване върху всички търговски обекти и рекламни съоръжения, разположени на територията на софийските подлези. Чуден подарък. Но хубавата българска поговорка, че „на харизан кон зъбите не се гледат", много скоро беше опровергана. Почна се: тези тук бива, другите са „неатрактивни" и много-много не ги щем. Не ги щем, ама и не ги даваме. А не ги дават, за да може да илюстрират в какво трагично състояние се намират и да обясняват как разходите надвишават приходите от тях. Получава се затворен кръг.
Сигурно от десет години шефовете на „Егида" не са преминавали през някой от седемте „неатрактивни" подлези на „Ботевградско шосе" и не знаят в какво състояние се намират. След 17 ч. в зимния сезон там настава мрак. Изпочупените лампи и надрасканите стени са част от интериора. Преминаването през подлезите в по-голямата част от денонощието е истинско изпитание. Ако знаеха какво представляват, сценаристите на реалити-шоуто „Страх" щяха да си спестят пари за декор и да пратят участниците директно там. Преди няколко дни, докато се опитвах на бегом и озъртайки се на всички страни да избутам бебешката количка през един от тези подлези до „съседния бряг", установих, че си имам компания. През краката ми пребяга тлъст плъх и се мушна в стаичката, където би трябвало да стои пазачът на подлеза. От общинското охранително дружество ще изплачат: „няма пари". Аз бих казала - няма стопани, освен споменатите плъхове. Щом като от „Егида" не могат и не искат да поддържат въпросните подлези не в търговски вид, а поне в що годе цивилизовано състояние, да им ги вземат. Насила хубост не става!
С тази разлика, че частниците през цялото време са знаели, че могат да разчитат само на себе си. Докато общинските са наясно, че има кой да ги спонсорира. И вместо да мълчат гузно и да гледат в земята, че това се налага, ламтят за още пари и се държат така, все едно никой друг не може да върши тяхната работа. Може, и още как.
След отпадането на монопола за охраната на общински обекти от страна на „Егида" се видя, че общинските гардове изобщо не са незаменими, както ни уверяваха преди десет години. Пак преди десет години общината предостави на „Егида" безвъзмездно право на ползване върху всички търговски обекти и рекламни съоръжения, разположени на територията на софийските подлези. Чуден подарък. Но хубавата българска поговорка, че „на харизан кон зъбите не се гледат", много скоро беше опровергана. Почна се: тези тук бива, другите са „неатрактивни" и много-много не ги щем. Не ги щем, ама и не ги даваме. А не ги дават, за да може да илюстрират в какво трагично състояние се намират и да обясняват как разходите надвишават приходите от тях. Получава се затворен кръг.
Сигурно от десет години шефовете на „Егида" не са преминавали през някой от седемте „неатрактивни" подлези на „Ботевградско шосе" и не знаят в какво състояние се намират. След 17 ч. в зимния сезон там настава мрак. Изпочупените лампи и надрасканите стени са част от интериора. Преминаването през подлезите в по-голямата част от денонощието е истинско изпитание. Ако знаеха какво представляват, сценаристите на реалити-шоуто „Страх" щяха да си спестят пари за декор и да пратят участниците директно там. Преди няколко дни, докато се опитвах на бегом и озъртайки се на всички страни да избутам бебешката количка през един от тези подлези до „съседния бряг", установих, че си имам компания. През краката ми пребяга тлъст плъх и се мушна в стаичката, където би трябвало да стои пазачът на подлеза. От общинското охранително дружество ще изплачат: „няма пари". Аз бих казала - няма стопани, освен споменатите плъхове. Щом като от „Егида" не могат и не искат да поддържат въпросните подлези не в търговски вид, а поне в що годе цивилизовано състояние, да им ги вземат. Насила хубост не става!
.
.
